Созопол обикновено се представя като плажно градче с хубав стар квартал. Това е твърде малко. На този неголям скалист полуостров се живее от хилядолетия, а градът неведнъж е сменял името, езика и владетелите си. Ако познавате малко от тази история, разходката из Стария град става съвсем друга.
Преди гърците
Най-старите следи са под водата. Проучвания в пристанището са открили останки от жилища, керамика и оръдия от камък и кост от бронзовата епоха. Каменните котви, извадени от залива, показват, че кораби са спирали тук много преди мястото да получи гръцко име.
Аполония – градът на Аполон
През VII в. пр. Хр. (традиционната дата е около 610 г. пр. Хр.) колонисти от Милет в Мала Азия основават град на полуострова. Отначало той се нарича Антея, а скоро – Аполония, по името на своя бог покровител. По-късни автори добавят „Понтика“, тоест „на Черно море“, за да я отличат от другите Аполонии в гръцкия свят. Градът забогатява от търговията между тракийската вътрешност и Егея. Негов символ е котвата – тя се появява върху аполонийските монети от VI в. пр. Хр. нататък.
Най-прочутото му притежание е бронзовата статуя на Аполон от скулптора Каламис, висока около 13 метра, издигната през V в. пр. Хр. През 72 г. пр. Хр. римският военачалник Марк Лукул превзема града и откарва статуята в Рим като трофей. В следващите векове тя изчезва и никой не знае какво е станало с нея.
Созополис – „градът на спасението“
Под римска, а после и под византийска власт езическото име отстъпва на християнско: Созополис. През Средновековието градът многократно преминава ту към Византия, ту към българската държава. По островите и носовете около залива има манастири. Най-известният, посветен на св. Йоан Кръстител, е на остров Свети Иван. Построен е през V–VI в. върху по-старо светилище и е обновен между 1262 и 1310 г.
Градът пада под османска власт през 1453 г. – същата година, в която пада и Константинопол. През 1629 г. островният манастир е разрушен, за да не служи за убежище на пирати. Созопол се свива до градче на рибари и лозари, все още предимно гръкоезично.
Дървените къщи
Това, което гостите снимат днес, идва главно от онзи по-тих период. Къщите в Стария град са от XVIII и XIX век. Схемата се повтаря от улица на улица: каменен приземен етаж за мрежи, бъчви и солена риба, а над него – жилищен етаж, облицован с потъмняло от времето дърво и издаден над уличката. Улиците са тесни, защото полуостровът е малък. Тук нищо не е мислено за автомобили.
През 1974 г. Старият град е обявен за архитектурен и археологически резерват. За разлика от Несебър на север, Созопол не е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, но защитата е запазила ниския силует на полуострова и къщите му.
XX век и една находка от 2010 г.
Созопол става част от съвременната българска държава в края на XIX век. След Балканските войни повечето му гръцки жители се изселват в Гърция, а на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия. От 1984 г. градът е домакин на Празниците на изкуствата „Аполония“, които се провеждат всяка година в края на август и началото на септември.
После идва лятото на 2010 г. Археолози, разкопаващи манастирската църква на остров Свети Иван, откриват под олтара малък мраморен реликварий с няколко костни фрагмента. По-късно радиовъглеродното датиране отнася костите към I в. сл. Хр. и сочи мъж от Близкия изток. Дали са на Йоан Кръстител, не може да се докаже; датата поне не противоречи на преданието. Находката постави Созопол във вестниците по цял свят.
Самият остров е с площ 0,66 кв. км и е най-големият български остров в Черно море. Фарът му е построен през 1884 г., а от 1993 г. островът е природен резерват.
Какво да видите в Стария град
- Археологическият музей. Гръцка керамика, котви и находки от некропола на Аполония. Малък е и си заслужава един час.
- Южната крепостна стена и кула. Музеен комплекс на морския край на полуострова, с участъци от средновековните укрепления, покрай които може да се мине.
- Етнографският музей. В една от старите къщи; показва как е живял и как се е обличал градът.
- Църквите. „Света Богородица“, „Свети Георги“, „Св. св. Кирил и Методий“ и малкият параклис „Свети Зосим“.
- Пристанището. Отпред рибарски лодки, отзад островите Свети Кирик и Свети Иван. Горе-долу това са виждали и гръцките моряци.
Работното време се променя според сезона, затова проверете предварително, особено извън юли и август.
Наблизо
Нашите апартаменти в Созопол са във ваканционно селище „Санта Марина“, на около 2 км от Стария град – достатъчно близо, за да отидете на ранна разходка и да се върнете за закуска на балкона. Ако смятате да снимате града, подготвили сме пътеводител за най-добрите места за снимки и подходящите часове. За дати и цени вижте страницата за наличност или ни пишете.